Вирусни болести по костилковите овощни видове? ПДФ Печат

Жълтеница по вишната

Болестта жълтеница по вишната е известна във Франция от XVIII век, а в Англия - от началото на XIX век. За много страни

това е икономически най-важната вирусна болест по вишната. В насажденията на възраст 12-15 години се достига до заразяване на почти всички дървета, което води до значително намаление на добивите. При нашите условия е установено, че в зависимост от сортовата чувствителност, завързът на болните от жълтеница вишневи дървета намалява с 10 до 75%.
Симптоми при жълтеницата по вишната.

В годината след заразяване с жълтеница вишневи дървета, проявлението на болестта е подобно на това по черешата. През следва­щите години хлоротично-некротичните прояви и съчмянковият синдром се заменят с пожълтявате на листата и преждевреме­нен листопад.

Хроничната форма започва да се проявява около един месец след цъфтежа, като яркожълта петнистост по старите листа, която постепенно се разширява и обхваша цялата петура. Остава зелена само тъканта около главния нерв. Пожълтелите листа опадат, а след 2-3 седмици се повтаря нова вълна от листопад. Така, до средата на лятото растенията се обезлистват от 30 до 50%. В някои райони пожълтяването на листата се проявява през 2-3 години, като се откриват в короната на болните от жълтеница вишневи дървета и тесни, подобни на върба листа.
Деформиращо прошарване (вджуджаване) по сливата

Болестта деформиращо прошарване по сливата (вджуджаване) е разпространена повсеместно и се характеризира с голяма вредоностост. При силно чувствителните сортове вджуджаването намаля­ва добивите от 58.8 до 99.7%. Това е свързано главно със стерилност на прашеца и загиване на плодниците, поради което болните растения цъфтят, но почти не завързват плод. Освен това се потиска силно растежът на леторастите. намалява се фотосинтезиращата повърхност на листата c 21-57%, изсъхват клонки и цели дървета. При наличие на зараза възниква несъвместимост между някои подложки и сортове сливи.
Симптоми на деформиращото прошарване (вджуджаване) по сливата.

В годината след заразяването, болестта се проявява главно като хлоротично прошарване във вид на единични или многобройни пръстеновидни петна и нагънати ленти. При чувствителните сортове се наблюдава и избледняване, и изкривяване на петурите. От тук идва българското название на болестта „деформиращо прошарване".

През следващите години, за чувствителните сортове най-характерна проява е образуването на тесни, надебелени, по-груби и слабо набръчкани тъмнозелени, подобни на върба листа. Растежът на леторастите е потиснат силно, поради което листата се струпват във вид на розетка. Оттук идва названието „вджуджаване" (Prune dwarf), което е най-често използвано в чуждестранната литература. С настъпване на по-високи летни температури, растежът на леторастите се засилва, но листата остават по-малки и твърди.

При заразяване на по-стари дървета признаците на деформиращо прошарване по сливата (вджуджаване) се проявяват само по отделни клонки. Техните цветове имат тесни, деформирани венчелистчета и недоразвити плодници.

Най-силно изразени прояви на вджуджаване и върболистие показват сортовете: Италианска слива, Едра зелена ренглота, Ломбард, Президент и други.
Смолоизтичане по кайсията
Симптоми при смолоизтичането по кайсията.

В някои страни по сортовете Тилтон и Роял са описани поражения от вируса на хлоротичните пръстеновидни петна по черешата, изразяващи се в обилно смолоизтичане от ствола и скелетните клони на заразените кайсиеви дървета. В продължение на 3-4 години се проявява прогресираща некроза на пъпки и къси клончета, а след това загиват целите кайсиеви дървета. В по-стари насаждения с кайсии се наблюдават деформации и некрози по плодовете, оскъдно плодоношение, а понякога съчмянков синдром по листата. По такъв начин вирусът може да бъде причина за възникване на три важни патологични синдрома по кайсията: „язви и смолоизтичане", „преждевременно загиване" и „съчмянка”.

Причинител: Cherry chlorotic ring spot virus (CCRSV) (syn. Prune dwarf virus-PDV) (група ilarvirus). Има термална точка за инактивиране 40-54°С. В калемите виру­са се инактивира при 60°С на сух въздух и при 50°С за 20-22 минути в топла вода. Търпи разреждане 1:10 - 1:5 и в сока при стайна температура запазва инфекциозност до 48 часа.

Пагогенът се запазва в болните костилкови овощни дървета. Освен описаните видове: череша, вишна, слива и кайсия, той напада и прасковата. С него са заразени 77 вида дървесни и тревисти растения. Oт болно на здраво растение, вирусът се пренася чрез присаждане, издънки, тичинков прашец и костилки. Насекомите-опрашвачи подпомагат този процес. При вишната е установено пренасяне на вируса с костилките от 20 до 70 %.
Индикатори на вируса са:

    * краставици сорт Деликатес, върху които се образуват локални петна по семеделите и системна мозайка;
    * тиква сорт Buttercup, която реаги­ра с жълта мозайка по първите същински листа;
    * Sesbania exaltata дава тъмни некро­тични петна по семеделите;
    * Tithonia speciosa проявява хлоротично напетняване по инокулираните листа и жълта мозайка по младия прираст;
    * сорт Широфуген реагира с некроза и смолоизтичане в мястото на окупирането;
    * семеначетата от праскова сорт Елберта показват задържане на разви­тието, жълтозелена, пръстеновидна петнистост или прошарване с форма на дъбов лист;
    * череша Мазард дава типични хлоротични, пръстеновидни петна;
    * италианска слива реагира с типична проява на вджу­джаване и деформации под формата на върбовидни листа.

Борба със смолоизтичането по кайсията:

    * тестиране и размножаване на безвирусни, семенни подложки и маточни растения;
    * термична обработка на калемите (виж по-горе) или термотерапия на вегети­ращи растения при 37-38°С за 2-3 седмици;
    * пространствена изолация между насажденията, създадени с обезвирусен материал и другите костилкови овощни култури.

(от agrosaveti.com)